Очно протезиране
от Меди-Вега - висококачествени очни протези с традиция
История на очното протезиране Резюме - ектопротези
Дами и господа,
Обръщам се към Вас с настоящето изложение, за да Ви запозная с рядък, но изключително полезен и важен за психическото и физическото оцеляване на много хора, професия (или занаят) “Индивидуално очно или лицево протезиране”. В цял свят, броят на очните протезисти е около 300 (триста) човека.
Иноклиацията на окото, независимо дали е наложена от травма или раково образование, е най-бързата форма на инвалидизиране, която нанася силна психологическа травма на индивида и налага спешно реставриране на тъканите по изкуствен начин, максимално близко до реалните. Изпълнението на една очна протеза е десетократно по-сложно от изпълнението на всички останали видове ектопротези взети заедно. Очната протеза представлява обемно тяло, ориентирано в неизвестно, закрито, уникално пространство, съобразено с части от мускулатурата запазена от хирурга и в параметри (сагитално, фронтално, трансверзално и аксиално като разположение и цвят на склерата). Във тази склера се монтира друго триизмерно тяло – ирис, като се съобразява в шест параметри – сагитално, фронтално, трансверзално и аксиално, като ъгъла на плоскостта на ириса се съобразява с ъгъла на плоскостта на здравия ирис и цвета. Цялата тази конструкция трябва да бъде максимално симетрична и имитираща възможно най-близките характеристики на здравото око.
Навлизането на модерни технологии и нови материали увеличава качеството и скоростта на протезирането, жизнено важни за пациентите и тяхната адаптация към дефекта и околната среда.
Най-ранните данни за изкуствено око са на 4800 години. По-късно описани разработки по въпроса за лицевото протезиране датират от 1565 година и се свързват с името на френския хирург Амброаз Паре. Той описва детайлно приложението на изкуствени око, ухо, нос, буза, изработени от злато и сребро. По-късно употребяват дърво, восък и за око – емайл. През 1879 година описват въвеждането на целулоида, а през 1926 година закрепват изкуствен нос към опторатор. В последните години лицевата хирургия достига съвършенство, което позволява да се възстановяват не само анатомичните форми, но от части и техните функции.
Като прилага максимално клиничните си способности и умение и използва
най-съвременни материали и технологии при протезиране на лицеви дефекти,
протезистът трябва да постигне:
1. Възстановяване на естетичната външност на лицето в степен достатъчна за
възприемане на пострадалия от обществото.
2. Запазване и възстановяване в оптимална степен на билогично и социално
значимите функии на лицево челюстната област.
3. Намаляване на психическата травма у болния, изграждане на положително
отношение към лицевата протеза, като възможност за връщане в обществото.
Локализацията и обемът на лицевите дефекти определят някои особености на
клиничната и лабораторната технология, от гледна точка на които дефектите могат
да бъдат систематизирани в следните групи:
1. Дефекти на окото – с липса само на очната ябълка при запазена орбитална
кухина или с липса на очната ябълка и на част от ограждащите я меки и твърди
тъкани.
2. Дефекти на носа – с липса на външния нос при запазена горна челюст и с липса
на външния нос с част или цялата горно челюстна кост и покриващите я меки
тъкани.
3. Комбинация между изброените дефекти.
4. Липса на външно ухо (ушната мида), при съществуващ или липсващ слухов отвор.
Въпреки че окото е двоен орган и здравото око поема част от функциите на
липсващото, липсата на очна ябълка има много силен отрицателен физиологичен
ефект при пациента (същото важи и за другите дефекти, но този се прикрива
най-трудно и изисква максимална прецизност):
• Сраствания на меките тъкани, обръщане на клепачите с миглите навътре,
предизвикващо повишено дразнене и инфектиране на меките тъкани, навлизане на
чужди тела и директният им контакт с оперативната зона, предизвикващ повишено
дразнене и инфектиране.
• Непрекъсната смяна на влажността и температурата на оперативната зона, влияещи
се от външни фактори.
• Промени в симетрията на черепните кости (особено при млади хора), водещи в
тежки случаи до промени на функциите на мозъка.
През последните години отпадна стандартното очно протезиране с неговите
недостатъци:
1. Неподходящи форми, по-голяма тежест и по-голям обем, предизвикващи атрофия на
мускули, увисване на клепача, сраствания, въртене и изпадане на протезата.
2. Приблизителни цветове на склерата и ириса.
3. Ниски експлотационни параметри – чупливост и едногодишен период на ползване,
след който се налагаше подмяната с нова протеза; причина – отлагане на соли по
повърхностния слой на протезата от стъкло.
4. Невъзможност за корекция на формата и цвета.
5. Невъзможност да се ориентира точно изкуствената очна ябълка .
6. Невъзможност да се обхванат точно мускулните групи запазени при
хирургическата интервенция.
Методът за индивидуално очно протезиране, комбиниран с новите технологии за обработка и оцветяване, отстрани тези недостатъци. Възможността за корекция на форми, цветове, обем и ориентация дава оптимални резултати в лицевото протезиране. В случай на запазване на тъканната и мускулна маса се постига почти 90% идентичност със здравото око (цвят, обем, подвижност). Експлоатационните параметри са нечупливи протези при полиметилметакрилата с 5 години гаранция при опресняване веднъж годишно за периода , при силиконовите и комбинираните отпада и опресняването.
Индивидуалното очно протезиране разрешава протезиране от напълно здраво око (с цел – кино, театър, телевизия, за създаване реален и убедителен образ на вампири, духове, извънземни и др.) до пълна иноклиация с отстраняване на меки и твърди тъкани.
Индивидуалните очни протези се делят на няколко групи:
1. Обикновени протези – при иноклиация на очната ябълка.
2. Козметични люспи – при запазена напълно или частично очна ябълка –
адаптация при индивидуален план.
3. Хирургически протези – изработва се серия от протези. Първата се
вгражда по хирургичен път, за да се оформи легло (форникси), следвва
изработването на няколко протези до обхващане на цялото протезно поле. Броят и
времето за адаптация са индивидуални и се определят клинично от екипа извършил
интервенцията.
4. Кератопротези – при тежки изгаряния на роговицата и запазена очна
ябълка и физиологични функции. Изработва се от титан, човешки нокът или тефлон,
диаметър около 1 сантиметър, изключително тънки, под формата на снежен кристал,
трилистник (среда - 3 мм диаметър, регулируема оптическа система от плексиглас),
вгражда се клинично.
5. Импланти – твърди или еластични, кръгли или овални, различни размери.
Имплантират се клинично от лекар-специалист, с цел повишаване около 10%
подвижността на протезата. Изключително важно за крайният ефект от протезирането
е умението на хирурга да избере подходящ по размер имплант, като остави
достатъчно място за очната протеза.
ЗАБЕЛЕЖКА: При малки деца се налага изработването на серия протези паралелно с развитието на детето, за да се поддържа симетричния растеж на меките и твърди тъкани на черепа.
Наблюдението и контрола на протезното поле се извършват паралелно:
1. Клинично от специалиста извършил интервенцията преди създаване на съответната
лицева протеза и в период определен от него или от наблюдаващия лекар.
2. Лабораторно: задължително по създадения индивидуален план от протезиста.
Появата и използването на съвременни материали повиши многократно точността и ефекта от лицевите протези. Закрепването на същите, при липса на част от меките тъкани, е строго индивидуално: биологически поносими (театрални лепила, рамки за очила, крампони, магнитни задържащи средства и други специални носещи конструкции). Методът и конструкцията на лицевата протеза се определят от екипа, според спецификата на оперативната зона. Изработването на лицевата протеза във всеки отделен случай представлява сложен и труден процес, характерен с индивидуален подход за намаляване на психическата травма у болния, изграждане на положително отношение към лицевата протеза у него, като възможност за връщане и адаптация в обществото. За подобряване ефекта на това отношение, голямо значение имат козметичният резултат от протезирането, отношението на лекуващия екип, отношението на близките и семейството към болния, общуването му с протезирани преди години пациенти. Постигането на оптимален резултат изисква опознаването на психично-емоционалното състояние на болния чрез общуване с него и задълбочено изучаване на анатомо и патоморфологичните особености на всеки отделен случай.
С уважение: Емил Любомиров Балкански